Даниела Кънева е журналист повече от 40 години, като през седем от тях е живяла и работила в Япония. Весела Баръмова от Агенция „Фокус” разговаря с нея за способността на японците да преодоляват изпитаният, на които ги подлага природата.Агенция "Фокус"
21 март 2011
Фокус: С какви чувства гледате на това, което се случва в Япония?
Даниела Кънева: Живот, съдба. Аз съм свързана с хората там, със страната. Аз съм журналист. Така ми е отредила професионалната съдба, че съм отразявала много човешки страдания, войни, страдания, конфликти. И съм снимала, и съм предавала за много, много безумия на човешкия род. И наистина и досега не мога да разбера, но природата е нещо по-различно от безумието на човека. Има неща, които не зависят от човека. Япония е страната, която е отработила най-добрия начин, по който хората могат да се справят. Аз звънях на приятели, непрекъснато сме във връзка. Те всички са обучени, още от раждането си, как да действат в ситуация на земетресение, на цунами, на пожар, на природно бедствие. Дори ми се струва, че това е страната, която дава най-малко човешки жертви и щети.Японците, разбира се, са като всички нас. Боли ги, плачат, мъчно им е. Но в такъв момент те са изключително самодисциплинирани, под контрол. Това, което е много характерно за тях, и което искрено вярвам и съм убедена, че ще успеят да се справят, е, че те имат един железен ритъм и стил на обща, екипна, колективна работа в трудни моменти. Те като група са елитни в това отношение. Майката и бащата на мои близки живеят точно в един от крайбрежните градове между Фукушима и Сендай, където вълната е била десет метра. В рамките на две-три минути огромна част от градчето се е изтеглила. Защото те са като командоси в това отношение – всички японци, без никакво изключение. Това е ежедневие за японеца. Земетресението е било много тежко. Ударът е много голям. Не веднъж и аз съм преживявала земетресения в Япония. Те в такива момента са изключително под контрол. Даже в нормални условия японецът е по-уязвим психически, отколкото в момент на беда. Те чакат подобно земетресение от години наред, но май не смятат, че това ще е най-голямото, което ще се случи.
Фокус: Тоест те са подготвени и за още по-голямо земетресение, така ли?
Даниела Кънева: Те са подготвени не 100 %, а 1000 %. Аз съм работили близо седем години там, като повече от 40 години съм репортер и не мисля, че в света има страна, голяма човешка общност, която да е по-синхронизирана в невероятно адекватни действия на хората в такъв момент. Според мен това десетократно, ако не и повече, намалява и щетите, и жертвите. Това разбира се не отменя мъката.
Ние имаме център на Икуо Хираяма – това е този професор, който почина на повече от 80 години в Токио, но той е идвал два пъти в България. Той беше много дълго време, десетилетия, ректор на Токийската художествена академия. Известен е като голям филантроп. Той беше посланик на добра воля на УНИЦЕФ и пресъздаде пътя на коприната в своите картини в името на един културен диалог между нациите и хармония в отношенията с хората. Самият той преживява атомния взрив в Хирошима. Той е бил точно на моста на река Мойка, на десетки метри от епицентъра. Успява да преодолее и да пребори лъчевата болест с рисуване, с изкуство. Той посвещава живота си на изграждането на такива центрове – първите са в Япония, последният е у нас по пътя на коприната. Децата от 138-мо Столично училище в „Слатина” с център „Икуо Хираяма” направиха едни богослов, заедно с децата във Варна, от Велико Търново, където е родното място на Калоян Махлянов – Котоошу. От Япония ни пратиха един хайку –японската поезия. Вижте сега в такъв момент какво е написал човекът - „Цъфнала е сакура” – това е японската вишна: „Японецът, колко болка има в сърцето ми точно сега, а през прозореца цъфна сакура – един само мъничък цвят превръща болката в сила”. Не знам дали някой може по-точно да го каже. Така, че мъката ми е огромна, денонощна. Моля се на Господа – Бога да се справят и да не ги сполети нещо друго.
Фокус: Направи впечатление, че няма никакви мародерства, спекула след земетресението. На какво се дължи това?
Даниела Кънева: Това е заложено в тях генетично. Те, според мен са просто хора на един по-висш етап на развитие, в едно доста, ако не и най-развитото в света, гражданско общество. Те нямат закодиран в главата си сектор, който да ги кара да откраднат, да измамят, да ти вземат парите, да мародерстват, да нарушат. Те са хора, които следват правилата на живота. И в момент на изпитание са призвани един до друг, заедно да го преодолеят и го правят. Така са родени на тази, както аз я наричам в моите филми, островна гърбица земя, която непрекъснато вибрира, която непрекъснато може да ти поднесе този обрат в живота. Там приливите и отливите са много големи. Когато навлязат при прилив навътре в морето, за да събират животинките по дъното, някои от тях не могат да изпреварят водата и особено по-възрастни хора стават жертва. Но те са свикнали да живеят в синхрон с природата – такава, каквато е тя. Колкото е красива, толкова е и непредсказуема за нас хората. И те умеят да се справят. Има дори една поговорка – те са като бамбук – огъват се на силния вятър, но когато той отмине, се изправят без да се пречупят. Това са хора, които живеят в една от най-богатите страни в момента в света. Навремето Япония беше богата страна на бедни хора, а сега те са една страна с огромни икономически проблеми като всички развити индустриални държавни, но на богати хора – и духом и иначе. На тези дълги опашки – когато всички чакаха за чаша вода или за купичка ориз, никой никого не блъска, никой никого не прережда, никой не се тюхка, никой не се вайка. За тях и въобще за хората на Изтока, колкото е грозно да се хвалиш, толкова не е прието да се оплакваш на другите. Те схващат живота като път, който ти е даден сам да извървиш и смятат, че не е редно да товарят другите хора с проблемите, с които трябва да се справят. Ако живеете с тях, ще видите, че го няма това нашето – „Здравей, как си. Ако знаеш днес какво ми се случи...”. Това е излъчване на отрицателна енергия, което всеки от нас прави, мултиплицирайки тревогата, която е преживял. Обратното – аз не знам дали забелязахте в един от нашите репортажи – как реагира една майка, когато вече бяха съобщили, че има опасност да има радиация във Фукушима и ако тръгне някакъв облак, може да засегне и Токио. Тя казва, че не иска да казва на децата си, че иска те да бъдат щастливи и в този момент да се занимават с хубави неща.
Аз съм репортерствала по време на Китайско-виетнамската война, когато в техните окопи, защото всеки виетнамец е живял десетилетия, и раждал, и се е женил, и страдал в свой собствен окоп, поради което нацията оцеля, въпреки бомбардировките. Там те нижеха едни цветчета на мъниста. Аз дори имам едно такова. Бих казала, че повечето от хората на Изтока съумяват да запазят чувството си за красота, за доброта, за светлина, в момент, когато е много страшно. Даже съумяват един-друг да си подават ръка и да излизат от тази ситуация. Аз искрено вярвам, убедена съм, че те имат този дух, този физически и човешки потенциал и технологически да изскочат.
Фокус: Според вас кога Япония ще може да се възстанови от това, което преживя?
Даниела Кънева: Аз мисля, че те още не са го преживели. Те тепърва ще го преживяват. Тепърва това ще се случва. Те ще успят да се възстановят, но това, което са преживели и преживяват, дълго време ще остане в душите им. Те имат кътче да помнят и да продължават напред.
В средата на 90-те години, преди близо 15 години, стана голямо земетресение в град Кобе, пристанището при Осака. Кобе е една от най-колоритните световни, японски пристанища. Случи се така, че снимахме година след земетресението, което беше опустошило града. Търсихме с оператора Евгени Кънчев да намерим един процеп по булевардите и не беше възможно. При тях според мен е най-съвременната инфраструктура в света, която е устойчива на земетресения. В Токио има огромен квартал с небостъргачи. Те са с подвижни основи, които се отклоняват на 30-40-50 градуса. Аз самата съм живяла на осмия етаж в една 12-етажна огромна кооперация, която се отклоняваше на 60 градуса. По отношение на земния трус те имат най-добре измислената досега от човека строителна структура. По отношение на цунами – с вълни от 5-6 метра могат да се справят. Но тези от 10 и 12 метъра бяха прекалено високи. Има съмнения затова дали централата е била благонадеждна. На научно ниво, на технологично ниво, на ниво борба със земетресения, цунами, мисля, че Япония е страната, която е най-развита в света. Тези 9 степени по Рихтер надраснаха това, което досега е било предвидено. Те имат едно качество, което прави Япония уникална страна – да не използват само това, което те са измислили. Японците събират всичко онова, което хората са измисли до този момент на земята. Те някак си са го намерили, събрали по японски, пояпончили са си го, усвоили са го така, както на тях им е нужно, и това е достояние на новороденото японче. В това съм изключително убедена и това е следващият филм, който исках да направя. Те са майстори в това като магнит да привличат познанието по света и в това отношение са хората, които най-добре могат да се справят с едно такова бедствие, колкото и жестоко да звучи това.
Колкото и иронично, колкото и грозно да прозвучи в този наш консумативен свят, всичко това, което се случи, би могло да бъде един страхотен тласък за ново развитие. Тази голяма катастрофа, ще им даде огромен материал за проучване и те ще намерят начин да изградят още по-сигурни централи.
Фокус: Какво мислите за поведението на японското правителство спрямо гражданите?
Даниела Кънева: Японците имат едно правителство, което не е в традицията на либералдемократите, които управляваха Япония десетилетия. Правителството не е толкова важно, колкото е важна цялата японска бюрокрация, която е безотказна. И тя стои при всички правителства, за разлика от у нас. Когато се сменят партиите, които управляват, под заместник-министър или главен секретар, никой не се мърда. Това са хора, които са завършили точно тези университети, точно тези институции, които ги подготвят за една професия, наречена държавник и политик. Японецът гледа на живота като на работа, а на политиката също като на работа. Той не може да си позволи, дори не може да му дойде и на акъла, че може да избере някой политик, който не си знае работата. Така че на външните хора, понякога японската система, японският мениджмънт изглеждат малко тромави, защото те са хора, които абсолютно всичко, което става, го анализират до последната секунда. Сега, вероятно, всички тези космически снимки ще бъдат изучавани. Аз съм убедена, че правителството и бюрокрацията им, и всички хора там, в това число и чужденците, които живеят и са живели там, които чувстват част от Япония, които познават кода на това общество, които могат да живеят, както живеят японците и да спазват техните правила, правят най-многото, на което всеки от тях е способен.
Най-уникалното е, че в цялата тази ситуация няма паника, че намираш един човек на покрива на къщата му четири дни без нищо и той казва „жив съм” и продължава нататък по системата „седем пъти падни и осем стани” и няма нито един ограбен магазин, нито една открадната вещ.
Фокус: Трудно е дори да си го представим.
Даниела Кънева: Така е. По времето, когато аз отидох в Япония, тя беше напълно японска. Нямаше един надпис на друг език, освен на японски. Ако човек е раснал в белия свят, в една такава истинска Япония, се стъписва. Отиваш на ресторант и на хората, които им се налага да отидат до тоалетната, те виждат, че гледаш телевизия и ще се наведат, когато минават, за да не ти попречат да гледаш.
Между другото в България всяка година имаме конкурс по ораторство на японски език. Имаме една много силна школа по японистика и едни от най-добрите японисти в света са българи. Имаме училища, в които се учи японски още от първи клас. Имаме силна японистика и в Софийския университет и във Велико Търново. Въобще в това отношение сме считани като едни от познавачите на Япония и японската традиция. Един възрастен човек с три деца, инженер, миналата година взе награда. И аз го попитах - какво ви накара да учите японски на толкова години. Той ми каза, че в бил на специализация в Осака и остава поразен, за него е било странно, както за всеки от нас, това поведение на хората в Япония. Да има някой да ти връща 50 стотинки, да те гони до другия ъгъл, за да ти ги даде. Да му даваш бакшиш от 5 стотинки и той да не иска да го вземе. В справочниците пише, че бакшишите не са възприети. Тази земя е възпитала такива хора.
Фокус: Днес бе лансирана една интересна идея от Константин Тренчев, който предложи на финансовия министър Дянков в България да се заселят една крупна група от около 200 000 японци в някои от нашите обезлюдени райони. Как ви се вижда тази идея?
Даниела Кънева: Аз отдавна го предлагам това – от много години. Те обичат България, интересна им е като страна, харесват я. Навремето японците ги посрещаха малко подозрително, защото идват на твоя пазар, започват да продават повече коли в Америка от американските компании. Аз съм много трогната, много впечатлена и изненадана, защото тези няколко дни по радиото и телевизията непрекъснато участвам в програми, и говорих в „Нощен хоризонт” – обаждаха се страшно много хора с едно завидно познание на японската душевност, на Япония. Аз съм просто изненадана от нивото на доброто познание на този не като другите свят от българите.
Ако трябва да обобщя - бедствието е изключително голямо, но се е паднало там, където има хора, които могат да отреагират.
No comments:
Post a Comment